Анатолий Штейгер Не верю, чтобы не было следа Не в

„НЕ ВЕРЮ, ЧТОБЫ НЕ БЫЛО СЛЕДА...”
Анатолий Сергеевич Штейгер (1907-1944 г.)
                Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев


НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БЕЗСЛЕДНО ОТЛЕТЯ

Не вярвам, че безследно отлетя
в душите ни и в книжните заблуди
таз нежност (наша клетва беше тя)
от станалото с нас велико чудо.

Познат е твоят равнодушен жест –
албума не разглеждаш с интерес,
към страниците с нежност не надничаш...
А може би в бюрото ти до днес
очакват взор писма с адрес до Ница.

Преди сред огън да ги хвърлиш там
и жар да жари редовете вечни,
все пак ще ги докосне твойта длан,
ще ги помилва погледът далечен.


Ударения
НЕ ВЯРВАМ, ЧЕ БЕЗСЛЕДНО ОТЛЕТЯ

Не вя́рвам, че безсле́дно отлетя́
в души́те ни и в кни́жните заблу́ди
таз не́жност (на́ша кле́тва бе́ше тя́)
от ста́налото с на́с вели́ко чу́до.

Позна́т е тво́ят равноду́шен же́ст –
албу́ма не разгле́ждаш с интере́с,
към стра́ниците с не́жност не надни́чаш...
А мо́же би в бюро́то ти до дне́с
оча́кват взо́р писма́ с адре́с до Ни́ца.

Преди́ сред о́гън да ги хвъ́рлиш та́м
и жа́р да жа́ри редове́те ве́чни,
все па́к ште ги доко́сне тво́йта дла́н,
ште ги поми́лва по́гледът дале́чен.

                Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев


Анатолий Штейгер
НЕ ВЕРЮ, ЧТОБЫ НЕ БЫЛО СЛЕДА...

Не верю, чтобы не было следа
Коль не в душе, так хоть в бумажном хламе,
От нежности (как мы клялись тогда!),
От чуда, совершившегося с нами.

Есть жест, который каждому знаком –
Когда спешишь скорей закрыть альбом
Или хотя бы пропустить страницу…
Быть может также, что в столе твоем
Есть письма, адресованные в Ниццу.

И прежде, чем ты бросишь их в огонь
И пламя схватит бисерные строки,
Коснется все же их твоя ладонь
И взгляд очей любимый и далекий.

               1934 г.




---------------
Руският и швейцарски поет Анатоли Щейгер (Анатолий Сергеевич Штейгер) е роден на 7/20 юли 1907 г. в с. Николаевка, Киевска губерния, сега Черкаска област. През 1920 г. емигрира със семейството си в Константинопол, след това живее в Чехословакия и Франция, а от 1931 г. в Швейцария. Пише стихове, лирични миниатюри и антинацистки памфлети. Основни мотиви в поезията му са самотата, носталгията, уязвимостта на света, предчувствието за смърт. Автор е на стихосбирките „Этот день” (1928 г.), „Эта жизнь” (1931 г.), „Неблагодарность” (1936 г.) и издадения след смъртта му сборник „Дважды два – четыре” (1950 г.). Умира на 24 октомври 1944 г. в швейцарското курортно градче Лейзан.